Мостове
Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам,
с любов градя ги, с обич и сърце.
Тъжен ли си, аз ще те прегръщам,
както нощта прегръща звездното небе.
Приятел, знам ще ти е нужен.
Не свършва тук урока ти от мен.
Ще изплета помежду ни мост въжен.
Познаваш ли ме? – Не съвсем...
Това съм аз, момичето – надежда!
Прощавам бързо. Мостове градя.
Когато безнадеждно ти изглежда,
бездната с теб ще извървя!
© Мария Божкова All rights reserved.
