Моя нежност
Оцеляла след грохота на бързащи улици,
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете
и в очите ти греят от дъгата лъчи.
Ти ми пращаш милувка на гълъб в крилете
и целувки със росните капки в зори.
Моя обич нетърсена, синева недокосната,
тиха болка и трепет,
изгрев,
полет
и стих...
Остани само блян, пощади ме от болката,
но в душата ми жива до край остани!
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете
и в очите ти греят от дъгата лъчи.
Ти ми пращаш милувка на гълъб в крилете
и целувки със росните капки в зори.
Моя обич нетърсена, синева недокосната,
тиха болка и трепет,
изгрев,
полет
и стих...
Остани само блян, пощади ме от болката,
но в душата ми жива до край остани!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
