21 апр. 2018 г., 09:49

Моят петък 13

615 0 0

Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?

 

Във  фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка
заля го изобилно със пипер!

 

От саксиите с цветя на мама
онази със висящата молоха
защо изсипа се на моята кола?

 

 Но нека туй, което поетапно, бавно - 
нахлузен тъй жестоко върху мен
(на липса на късмет живота)

 

убиващо ме бавно - ден след ден...
да има шанс поне веднъж
в този ден да ми спаси живота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

По импулсен сюжет от Големия Филантроп, ценител на Изкуството, стимулатор на таланта, Човека с Голямо Сърце Калин Ганчев.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...