21.04.2018 г., 9:49

Моят петък 13

617 0 0

Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?

 

Във  фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка
заля го изобилно със пипер!

 

От саксиите с цветя на мама
онази със висящата молоха
защо изсипа се на моята кола?

 

 Но нека туй, което поетапно, бавно - 
нахлузен тъй жестоко върху мен
(на липса на късмет живота)

 

убиващо ме бавно - ден след ден...
да има шанс поне веднъж
в този ден да ми спаси живота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

По импулсен сюжет от Големия Филантроп, ценител на Изкуството, стимулатор на таланта, Човека с Голямо Сърце Калин Ганчев.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...