Моят петък 13

Poetry » Humorous

618 0 0

Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?

Във фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка
заля го изобилно със пипер!

От саксиите с цветя на мама
онази със висящата молоха
защо изсипа се на моята кола?

Но нека туй, което поетапно, бавно -
нахлузен тъй жестоко върху мен
(на липса на късмет живота)

убиващо ме бавно - ден след ден...
да има шанс поне веднъж
в този ден да ми спаси живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По импулсен сюжет от Големия Филантроп, ценител на Изкуството, стимулатор на таланта, Човека с Голямо Сърце Калин Ганчев.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0