Моят петък 13

Poetry » Humorous

619 0 0

Петък е. Април. Тринайсти още само...
Защо обаче ми пресича пътя
наежен, мяукащ котарака чер?

Във фрикасето, порцията ми голяма
пиперницата с развитата капачка
заля го изобилно със пипер!

От саксиите с цветя на мама
онази със висящата молоха
защо изсипа се на моята кола?

Но нека туй, което поетапно, бавно -
нахлузен тъй жестоко върху мен
(на липса на късмет живота)

убиващо ме бавно - ден след ден...
да има шанс поне веднъж
в този ден да ми спаси живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По импулсен сюжет от Големия Филантроп, ценител на Изкуството, стимулатор на таланта, Човека с Голямо Сърце Калин Ганчев.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0