2 июн. 2007 г., 21:19

Моя радост и тревога

924 0 2
 

Мама те сравнява с цвете от луната,

за мене си истинското слънце на земята.

Цялата любов на тебе аз отдавам.

Молитви-пожелания към Бога отправям.

Виждам твоите сълзички във росата,

усмивката ти - срещам във цветята.

Ти си моята радост и моята тревога,

животът си отдадох на теб, за да мога

да те изгледам здрава  и да ме радваш,

признание и обич към мен да показваш.

Моето щастие е истинско, голямо,

когато казваш с обич "свидна си ми, мамо,

една си за мене майка на земята,

дай прошка и благословия, моя майко свята"

Целуваш с много обич двете ми ръце.

Вълнение прелива от старото сърце.

И прошка,  и благословия давам, само

пак да ми кажеш "единствена си, мамо"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря за оценката!И аз си ги харесвам,колкото и да е нескромно,защото ги обичам и двете.
  • Преди малко прочетох и твоите стихове, посветени на майката! И неволно сравних двете неща! Еднакво красиви бяха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...