Jun 2, 2007, 9:19 PM

Моя радост и тревога

  Poetry
922 0 2
 

Мама те сравнява с цвете от луната,

за мене си истинското слънце на земята.

Цялата любов на тебе аз отдавам.

Молитви-пожелания към Бога отправям.

Виждам твоите сълзички във росата,

усмивката ти - срещам във цветята.

Ти си моята радост и моята тревога,

животът си отдадох на теб, за да мога

да те изгледам здрава  и да ме радваш,

признание и обич към мен да показваш.

Моето щастие е истинско, голямо,

когато казваш с обич "свидна си ми, мамо,

една си за мене майка на земята,

дай прошка и благословия, моя майко свята"

Целуваш с много обич двете ми ръце.

Вълнение прелива от старото сърце.

И прошка,  и благословия давам, само

пак да ми кажеш "единствена си, мамо"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря за оценката!И аз си ги харесвам,колкото и да е нескромно,защото ги обичам и двете.
  • Преди малко прочетох и твоите стихове, посветени на майката! И неволно сравних двете неща! Еднакво красиви бяха!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...