2 jun 2007, 21:19

Моя радост и тревога

  Poesía
919 0 2
 

Мама те сравнява с цвете от луната,

за мене си истинското слънце на земята.

Цялата любов на тебе аз отдавам.

Молитви-пожелания към Бога отправям.

Виждам твоите сълзички във росата,

усмивката ти - срещам във цветята.

Ти си моята радост и моята тревога,

животът си отдадох на теб, за да мога

да те изгледам здрава  и да ме радваш,

признание и обич към мен да показваш.

Моето щастие е истинско, голямо,

когато казваш с обич "свидна си ми, мамо,

една си за мене майка на земята,

дай прошка и благословия, моя майко свята"

Целуваш с много обич двете ми ръце.

Вълнение прелива от старото сърце.

И прошка,  и благословия давам, само

пак да ми кажеш "единствена си, мамо"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за оценката!И аз си ги харесвам,колкото и да е нескромно,защото ги обичам и двете.
  • Преди малко прочетох и твоите стихове, посветени на майката! И неволно сравних двете неща! Еднакво красиви бяха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...