17 янв. 2017 г., 23:27

Моя скъпа дъще

1.1K 2 0

Дойде на този свят в един зимен и прекрасен ден,

пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,

първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,

обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.

 

Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка,

нежният ти глас огласяше цялата ни къща,

твоите първи стъпки,никога не ще забравя,

към мен тичаше, да те прегърна и до сърцето си да те пазя.

 

Като за миг израсна и тръгна по света,

с много труд и доброта постигна своята мечта,

с какво нетърпение те чакам да прекрачиш прага,

да те видя здрава, усмихната, щастлива, няма по-голяма награда.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...