Каишката ли стяга? На врата ти е.
И на гърдите тежко стъпила вина…
А въздухът? Май гъстичък и мръсен е.
Замесена с предателство е обичта.
Ще се забрави бързо. Като добрина.
Със времето олеква и претръпваш…
Болката отива си, подобно новина,
за следващ удар мястото отстъпва.
А вън е лято. Август е в средата.
И хората изглеждат разведрени.
Във мен все още води се войната,
надеждите ми сякаш са стопени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.