Каишката ли стяга? На врата ти е.
И на гърдите тежко стъпила вина…
А въздухът? Май гъстичък и мръсен е.
Замесена с предателство е обичта.
Ще се забрави бързо. Като добрина.
Със времето олеква и претръпваш…
Болката отива си, подобно новина,
за следващ удар мястото отстъпва.
А вън е лято. Август е в средата.
И хората изглеждат разведрени.
Във мен все още води се войната,
надеждите ми сякаш са стопени…