15 июл. 2014 г., 20:30

Моят град

904 0 10


Тази сутрин градът засия, 
влезе през тънките цепки на щорите.
В светло жълто денят се изля
по алеите, пейките, хората...

И изпълни площада с възторг, 
шадраванът синджири наниза.
Начумерен до вчера и строг
днес усмихнато в мене заслиза.

Зад завоя стар акордеон
най-сълзливите звуци изцежда
от монетния звук - камертон
продавач на последна надежда.

И постила във мене памук, 
аромат на какао с канела
моят град - моят древен Русчук!
Моята малка красива Виена! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...