15 июл. 2014 г., 20:30

Моят град

908 0 10


Тази сутрин градът засия, 
влезе през тънките цепки на щорите.
В светло жълто денят се изля
по алеите, пейките, хората...

И изпълни площада с възторг, 
шадраванът синджири наниза.
Начумерен до вчера и строг
днес усмихнато в мене заслиза.

Зад завоя стар акордеон
най-сълзливите звуци изцежда
от монетния звук - камертон
продавач на последна надежда.

И постила във мене памук, 
аромат на какао с канела
моят град - моят древен Русчук!
Моята малка красива Виена! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...