15.07.2014 г., 20:30

Моят град

902 0 10


Тази сутрин градът засия, 
влезе през тънките цепки на щорите.
В светло жълто денят се изля
по алеите, пейките, хората...

И изпълни площада с възторг, 
шадраванът синджири наниза.
Начумерен до вчера и строг
днес усмихнато в мене заслиза.

Зад завоя стар акордеон
най-сълзливите звуци изцежда
от монетния звук - камертон
продавач на последна надежда.

И постила във мене памук, 
аромат на какао с канела
моят град - моят древен Русчук!
Моята малка красива Виена! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...