Животът ми не беше лек,
родих се в бурна зимна нощ и като нея цял живот лудея
и грешки правя всеки миг.
В неправилни мъже се влюбвам и целия си свят раздавам,
а те ограбват ми сърцето и сълзи ми оставят на раздяла.
Но вече край, сърцето си във камък аз затворих,
да видим как някой ще ме нарани сега, аз вече никой не обичам
и себе си дори. Призрак ще съм, а те не страдат, ето - изходът е ясен,
вземайки бръснача, аз ще се спася!
© Поля Все права защищены