6 нояб. 2007 г., 23:37

Моят изход

916 0 0

Животът ми не беше лек,

родих се в бурна зимна нощ и като нея цял живот лудея

и грешки правя всеки миг.

В неправилни мъже се влюбвам и  целия си свят раздавам,

а те ограбват ми сърцето и сълзи ми оставят на раздяла.

Но вече край, сърцето си във камък аз затворих,

да видим как някой ще ме нарани сега, аз вече никой не обичам

и себе си дори. Призрак ще съм, а те не страдат, ето - изходът е ясен,

вземайки бръснача, аз ще се спася!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...