6 нояб. 2007 г., 23:37

Моят изход

918 0 0

Животът ми не беше лек,

родих се в бурна зимна нощ и като нея цял живот лудея

и грешки правя всеки миг.

В неправилни мъже се влюбвам и  целия си свят раздавам,

а те ограбват ми сърцето и сълзи ми оставят на раздяла.

Но вече край, сърцето си във камък аз затворих,

да видим как някой ще ме нарани сега, аз вече никой не обичам

и себе си дори. Призрак ще съм, а те не страдат, ето - изходът е ясен,

вземайки бръснача, аз ще се спася!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...