Животът ми не беше лек,
родих се в бурна зимна нощ и като нея цял живот лудея
и грешки правя всеки миг.
В неправилни мъже се влюбвам и целия си свят раздавам,
а те ограбват ми сърцето и сълзи ми оставят на раздяла.
Но вече край, сърцето си във камък аз затворих,
да видим как някой ще ме нарани сега, аз вече никой не обичам
и себе си дори. Призрак ще съм, а те не страдат, ето - изходът е ясен,
вземайки бръснача, аз ще се спася!
© Поля All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
