6.11.2007 г., 23:37

Моят изход

915 0 0

Животът ми не беше лек,

родих се в бурна зимна нощ и като нея цял живот лудея

и грешки правя всеки миг.

В неправилни мъже се влюбвам и  целия си свят раздавам,

а те ограбват ми сърцето и сълзи ми оставят на раздяла.

Но вече край, сърцето си във камък аз затворих,

да видим как някой ще ме нарани сега, аз вече никой не обичам

и себе си дори. Призрак ще съм, а те не страдат, ето - изходът е ясен,

вземайки бръснача, аз ще се спася!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...