Моят любим
Моят любим
Моят любим, както изглежда,
не иска да ме види.
Изпраща ми думи на нежност,
обаче остава невидим.
Що за любов е това –
толкова предпазлива.
Може ли само в слова
да е тъй жива-нежива...
А не умира – не ще! –
костелив орех...
Не само без ласки – дори
не си звъним, не говорим...
Моля те, хайде, умри,
глупаво мое желание!
И двамата – хора добри –
ни те поим, ни те храним.
Как можеш толкова пъти
от нищото да възкръсваш...
Защо не слагат по пътищата
надпис „Носи си кръста!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Калчева Все права защищены
То нас храни.
