Моят любим
Моят любим
Моят любим, както изглежда,
не иска да ме види.
Изпраща ми думи на нежност,
обаче остава невидим.
Що за любов е това –
толкова предпазлива.
Може ли само в слова
да е тъй жива-нежива...
А не умира – не ще! –
костелив орех...
Не само без ласки – дори
не си звъним, не говорим...
Моля те, хайде, умри,
глупаво мое желание!
И двамата – хора добри –
ни те поим, ни те храним.
Как можеш толкова пъти
от нищото да възкръсваш...
Защо не слагат по пътищата
надпис „Носи си кръста!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Калчева Всички права запазени
То нас храни.
