Моят пролетен вятър валсува
Топъл и палав проникваш у мен,
Ветре, ненаситен и блуден,
разтваряш клоните ми, обновен
от страсти и пролет събуден.
С целувки обсипваш мойта кора,
листата ми пеят химна възбуден
и вечната песен на любовта.
С теб изчезва всяка тъга,
светът става за нас безлюден.
В сладост притрепкват у мене листа,
танцуват в ритъм на валс изумруден
и в танца понасят пролетно двете тела.
Валсуваш с мен на тласъци, безразсъден,
повдигаш ме в танца ни на гребена на вълна,
изригваш, силен вулкан превъзбуден,
и вкопчваш се и замираш сладко в плътта.
Скъсани струни звънко пригласят,
тръпнат в сладост по теб и нощта,
цветя от тях се будят и стряскат
от силата и магията на Любовта.
16.03.2011г
© Лидия Сиркавара Все права защищены
valia1771 (Ивон ) Поздрави, Ивон!