16 мар. 2011 г., 22:29

Моят пролетен вятър валсува

1K 0 5

               Моят пролетен вятър валсува

Топъл и палав проникваш у мен,
Ветре, ненаситен и блуден,
разтваряш клоните ми, обновен
от страсти и пролет събуден.
С целувки обсипваш мойта кора,
листата ми пеят химна възбуден
и вечната песен на любовта.
С теб изчезва всяка тъга,
светът става за нас безлюден.
В сладост притрепкват у мене листа,
танцуват в ритъм на валс изумруден
и в танца понасят пролетно двете тела.
Валсуваш с мен на тласъци, безразсъден,
повдигаш ме в танца ни на гребена на вълна,
изригваш, силен вулкан превъзбуден,
и вкопчваш се и замираш сладко в плътта.
Скъсани струни звънко пригласят,
тръпнат в сладост по теб и нощта,
цветя от тях се будят и стряскат
от силата  и магията на Любовта.


16.03.2011г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...