Моята баба
МОЯТА БАБА
Моята баба в съня си аз виждам,
моята баба с поглед смирен.
Тя се усмихва, нашепва ми тихо:
„Аз съм край теб всеки час, всеки ден..."
Толкоз години над нас тя е бдяла
още от люлката, от първия ден...
опора стабилна била е за мене
в детски игри и в училищен ден.
После пораснах, уж станах голяма,
а пак при моята баба се сврях
да споделя, да потърся съвета ú само,
топлата ласка и твърдото рамо
да почувствам в трудния час.
Сега, когато я няма е празно,
няма кой болката да притъпи,
да отмий. Остава ми спомена само
за моята баба - другар мой незаменим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събка Илиева Все права защищены
