Моята Голгота

Голгота не принадлежи на боговете,

по-често е връх за странните хора. 

Онези, които крачат през ветровете

и пред които издигат стобори.

Които сънуват, че подаряват

на всички хвърчила и балони.

Тях хората предпочитат да мразят

и отвсякъде добрите прогонват.

„Пътят на Болката” е различен при всички.

Някои води Дяволът за ръка,

други с Бога се заключват в килии,

но един е краят – заспиваме в пръстта.

Голгота следва в картини послание,

греховно признание остава зад редове.

Душата на странник без обич се лута

и се среща с Дявола на горчиво кафе.

„Слабият не може да прощава. 

Прошката е качество на силния.”  

На това Ганди бе поучавал,

а не с лицемерно „обичайте ближния”.  

Тълпите върлуват на глутници,

чуждите прогонват надалеч.

Превръща се светът в лудница,

а решения се взимат с меч.

Залезите раждат желание за любов,

изгревите отвеждат нагоре души.

Откога това се случва не зная,

а боговете отдавна мълчат.

Бялата птица вече отлетя,

неизживяла младостта си още.

Залива спомените тъмнина

в безумно синя нощ.