13 апр. 2008 г., 22:29

Моята голяма любов

671 0 0
Срещнах те случайно в един майски ден,
погледна ме и нещо потрепна в мен.
Имах чувството, че в бездънна яма пропадам
и исках с тебе цялото си време на земята да прекарам.
Всеки ден за тебе мислех и копнеех,
сякаш за тебе аз живеех.
***
Ти на моите чувства отвърна,
в една от най-щастливите ме превърна.
Всеки ден нямах търпение да те прегърна
и целувките аз нежно да ти върна.
Когато си тръгваше
и тъмнината те погълваше,
всичко за мен беше безлично.
***
Обичах те и още те обичам,
няма да отричам,
но след теб никога няма да тичам.
Всички сълзи аз преглътнах
и съжалявам, че по тебе
така ужасно хлътнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....