Apr 13, 2008, 10:29 PM

Моята голяма любов

  Poetry » Love
673 0 0
Срещнах те случайно в един майски ден,
погледна ме и нещо потрепна в мен.
Имах чувството, че в бездънна яма пропадам
и исках с тебе цялото си време на земята да прекарам.
Всеки ден за тебе мислех и копнеех,
сякаш за тебе аз живеех.
***
Ти на моите чувства отвърна,
в една от най-щастливите ме превърна.
Всеки ден нямах търпение да те прегърна
и целувките аз нежно да ти върна.
Когато си тръгваше
и тъмнината те погълваше,
всичко за мен беше безлично.
***
Обичах те и още те обичам,
няма да отричам,
но след теб никога няма да тичам.
Всички сълзи аз преглътнах
и съжалявам, че по тебе
така ужасно хлътнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...