28 сент. 2004 г., 20:57

Моята искряща приятелка 

  Поэзия
1555 0 1
* * *

Ела приятелко, ще те прегърна.
На сетни мои сили влей живот.
Блестиш коварно в малката ми глътка,
закотвен в миналото търся брод.

Вриш във кръв от ледени кристали.
С усилие към теб ръка протягам.
Гълтам огъня ти - гърлото запалил,
бълнувам рими, всякакви възхвали.

После всичко бавно се стопява...
Не чувствам, не усещам, не боли.
Целувам те приятелко в забрава -
сърцето ми, единствена разбираш ти.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз напоследък се каня да потърся тази приятелка за малко утеха и забрава , но все не ми остава време . Стихотворението е много хубаво ! Поздрав .
Предложения
: ??:??