28.09.2004 г., 20:57

Моята искряща приятелка

1.8K 0 1
* * *

Ела приятелко, ще те прегърна.
На сетни мои сили влей живот.
Блестиш коварно в малката ми глътка,
закотвен в миналото търся брод.

Вриш във кръв от ледени кристали.
С усилие към теб ръка протягам.
Гълтам огъня ти - гърлото запалил,
бълнувам рими, всякакви възхвали.

После всичко бавно се стопява...
Не чувствам, не усещам, не боли.
Целувам те приятелко в забрава -
сърцето ми, единствена разбираш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз напоследък се каня да потърся тази приятелка за малко утеха и забрава , но все не ми остава време . Стихотворението е много хубаво ! Поздрав .

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....