Моята изповед

29 апр. 2010 г., 15:24

Поэзия » Другая

709 0 2

Каква е моята действителност?

Люта зима, прогонила всички слънчеви лъчи.

Притъпени чувства, само остра бдителност

и вътрешен глас, шепнещ: "Бъди силна, не плачи!".

Змийско гнездо, пълно с отрова -

това е моят дом.

Да се събуди от лицемерния си сън е винаги готово,

за да причини отново душевен погром.

Какво е щастието за мен?

Нещо непознато, далечно и нужно.

Изместено от чувството да бъдеш сломен,

знам, пак ще ми остане чуждо.

Буца лед отвън, отвътре - тлееща жарава,

аз пък в това се превърнах.

Сърце, което все стреми се да бъде кораво,

но в стремежа май че искрата изтръгнах.