Apr 29, 2010, 3:24 PM

Моята изповед 

  Poetry » Other
710 0 2

Каква е моята действителност?

Люта зима, прогонила всички слънчеви лъчи.

Притъпени чувства, само остра бдителност

и вътрешен глас, шепнещ: "Бъди силна, не плачи!".

 

Змийско гнездо, пълно с отрова -

това е моят дом.

Да се събуди от лицемерния си сън е винаги готово,

за да причини отново душевен погром.

 

Какво е щастието за мен?

Нещо непознато, далечно и нужно.

Изместено от чувството да бъдеш сломен,

знам, пак ще ми остане чуждо.

 

Буца лед отвън, отвътре - тлееща жарава,

аз пък в това се превърнах.

Сърце, което все стреми се да бъде кораво,

но в стремежа май че искрата изтръгнах.

© Силвия Кирякова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дано се отнася само за лирическата!
    А ти бъди щастлива!
  • Харесах!
    "Сърце, което все стреми се да бъде кораво,
    но в стремежа май че искрата изтръгнах."- Това най-много!!!
Random works
: ??:??