Моята изповед
Каква е моята действителност?
Люта зима, прогонила всички слънчеви лъчи.
Притъпени чувства, само остра бдителност
и вътрешен глас, шепнещ: "Бъди силна, не плачи!".
Змийско гнездо, пълно с отрова -
това е моят дом.
Да се събуди от лицемерния си сън е винаги готово,
за да причини отново душевен погром.
Какво е щастието за мен?
Нещо непознато, далечно и нужно.
Изместено от чувството да бъдеш сломен,
знам, пак ще ми остане чуждо.
Буца лед отвън, отвътре - тлееща жарава,
аз пък в това се превърнах.
Сърце, което все стреми се да бъде кораво,
но в стремежа май че искрата изтръгнах.
© Силвия Кирякова All rights reserved.
