25 дек. 2019 г., 19:46  

Моята Коледа

751 3 7

И в тази нощ, красива и магична,
когато всички уж са по-добри,
когато всички много се обичат
и дашно пръскат вещи и пари…
Седя и пак си мисля, малко вяло,
след още петдесет такива Коледи
дали това протрито одеяло
ще топли още старите ни кокали?
Дали сърдито пак ще те нахокам,
а ти ще кажеш: "Вещице му стара!"...
И пак ли ще е тъй разхвърлян холът,
без детска глъч? И тази наша стая
ще пази ли на внуците портрети?
Дали, изобщо, още ще ни има?
В мен Коледа е твоята подкрепа,
домът ни общ и тихото: "любима"... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...