Моята Коледа
И в тази нощ, красива и магична,
когато всички уж са по-добри,
когато всички много се обичат
и дашно пръскат вещи и пари…
Седя и пак си мисля, малко вяло,
след още петдесет такива Коледи
дали това протрито одеяло
ще топли още старите ни кокали?
Дали сърдито пак ще те нахокам,
а ти ще кажеш: "Вещице му стара!"...
И пак ли ще е тъй разхвърлян холът,
без детска глъч? И тази наша стая
ще пази ли на внуците портрети?
Дали, изобщо, още ще ни има?
В мен Коледа е твоята подкрепа,
домът ни общ и тихото: "любима"...
© Миглена Миткова All rights reserved.
