16 авг. 2008 г., 00:21

Моята Мария 

  Поэзия » Другая
793 0 13
Посреща скърби със сълзи.
Не крие болката, когато я гори.
Ръцете и все тъй са свити
защото кърми нашите животи.
Не я попитаха, дали ще иска
да ражда своята тегоба.
На кръст сама да се разпъне
в едно със святото от нея.
Избраница е моята Мария.
Да бъде най-достойна, и печална.
Ако я нямаш, намери я.
Ще те научи що е да си майка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??