Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Aug 16, 2008, 12:21 AM

Моята Мария 

  Poetry » Other
720 0 13
Посреща скърби със сълзи.
Не крие болката, когато я гори.
Ръцете и все тъй са свити
защото кърми нашите животи.
Не я попитаха, дали ще иска
да ражда своята тегоба.
На кръст сама да се разпъне
в едно със святото от нея.
Избраница е моята Мария.
Да бъде най-достойна, и печална.
Ако я нямаш, намери я.
Ще те научи що е да си майка.
И ако можеш кръста си да носиш
безропотно, главата да сведеш,
но без за себе си да искаш,
едно небе във себе си да събереш.
Тогава с име на жена ще си... Мария,
а Йосиф ще те чака в твоето небе.
Цветя ще никнат в пясъчна пустиня.
От сълзите ти ще поникнат светове.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??