Моята Мария

Aug 16, 2008, 12:21 AM

Poetry » Other

803 0 13

Посреща скърби със сълзи.
Не крие болката, когато я гори.
Ръцете и все тъй са свити
защото кърми нашите животи.
Не я попитаха, дали ще иска
да ражда своята тегоба.
На кръст сама да се разпъне
в едно със святото от нея.
Избраница е моята Мария.
Да бъде най-достойна, и печална.
Ако я нямаш, намери я.
Ще те научи що е да си майка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Моята Мария

Want to read more?

Random works