Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16.08.2008 г., 0:21 ч.

Моята Мария 

  Поезия » Друга
738 0 13
Посреща скърби със сълзи.
Не крие болката, когато я гори.
Ръцете и все тъй са свити
защото кърми нашите животи.
Не я попитаха, дали ще иска
да ражда своята тегоба.
На кръст сама да се разпъне
в едно със святото от нея.
Избраница е моята Мария.
Да бъде най-достойна, и печална.
Ако я нямаш, намери я.
Ще те научи що е да си майка.
И ако можеш кръста си да носиш
безропотно, главата да сведеш,
но без за себе си да искаш,
едно небе във себе си да събереш.
Тогава с име на жена ще си... Мария,
а Йосиф ще те чака в твоето небе.
Цветя ще никнат в пясъчна пустиня.
От сълзите ти ще поникнат светове.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??