21 мая 2014 г., 12:38

Моята Молитва

697 0 0

Моята молитва, Боже,

дали ще чуеш или не?

Да се живее тъй не може,

по-добре е да се мре.

Живеем ний натясно,

много сме на шепичка земя

и щеше да е по-прекрасно,

ако не издигахме защитната стена.

Крием се зад врати и огради,

един до друг живеем като непознати,

и няма вече морал, чест и правда,

има само ламтежи за печалба.

Навред цари злоба, завист и омраза,

Злото разяжда душите като проказа.

И алчност, и мерзост, и пошлост света владеят,

като предсмъртна смрад във въздуха се реят.

Спаси ни, мили Боже, от самите нас,

нека Злото се разложи и превърне се в прах!

Огрей душите ни с вяра и много, много любов,

да изтрием болката си стара, за да усетим трепет нов!

И нека всяка твоя твар

се слее с Доброто навеки,

да няма вече слуга и господар,

да заживеят хората като човеци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...