Моята молитва, Боже,
дали ще чуеш или не?
Да се живее тъй не може,
по-добре е да се мре.
Живеем ний натясно,
много сме на шепичка земя
и щеше да е по-прекрасно,
ако не издигахме защитната стена.
Крием се зад врати и огради,
един до друг живеем като непознати,
и няма вече морал, чест и правда,
има само ламтежи за печалба.
Навред цари злоба, завист и омраза,
Злото разяжда душите като проказа.
И алчност, и мерзост, и пошлост света владеят,
като предсмъртна смрад във въздуха се реят.
Спаси ни, мили Боже, от самите нас,
нека Злото се разложи и превърне се в прах!
Огрей душите ни с вяра и много, много любов,
да изтрием болката си стара, за да усетим трепет нов!
И нека всяка твоя твар
се слее с Доброто навеки,
да няма вече слуга и господар,
да заживеят хората като човеци!
© Белла Всички права запазени