Моята молитва, Боже,

дали ще чуеш или не?

Да се живее тъй не може,

по-добре е да се мре.

Живеем ний натясно,

много сме на шепичка земя

и щеше да е по-прекрасно,

ако не издигахме защитната стена.

Крием се зад врати и огради,

един до друг живеем като непознати,

и няма вече морал, чест и правда,

има само ламтежи за печалба.

Навред цари злоба, завист и омраза,

Злото разяжда душите като проказа.

И алчност, и мерзост, и пошлост света владеят,

като предсмъртна смрад във въздуха се реят.

Спаси ни, мили Боже, от самите нас,

нека Злото се разложи и превърне се в прах!

Огрей душите ни с вяра и много, много любов,

да изтрием болката си стара, за да усетим трепет нов!

И нека всяка твоя твар

се слее с Доброто навеки,

да няма вече слуга и господар,

да заживеят хората като човеци!