24 мар. 2007 г., 20:22

Моята муза.

Поэзия

787 0 7

Защо когато си легна
точно тогава идва ТЯ -
моето вдъхновение,
Музата (а аз почти спя)
Секунда и скачам, уви,
нищо вече не помня,
на Мързела се сърдя...
под юргана е топло,
а трябва лист да си търся
Уф! И учениците вкъщи,
но молив намери!
Малеее... хаос настава:
всеки на всички крещи.
Някак успявам на края.
Въоржена седя и чакам...
Зъзнейки мисля -
темата беше... каква?!
Явно Музата е заспала.
Лягам.
И всичко почва с начале.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Шопче (Шопландия Софийска)

Дам,с главоболие при това
Усмихнат ден

2007-03-25T11:14:28+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хах*, позната картинка, мила!
И в края на краищата - празна глава, но докарала настинка!

2007-03-24T22:00:59+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

И аз съм така, мила!Ама докато стана...край-хахаха
Поздравче!

2007-03-24T21:51:07+02:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Благодаря

2007-03-24T21:27:04+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Все едно,че си го писала и за мен!Музата,толкова е изплъзваща се!
Поздрави!

2007-03-24T21:15:49+02:00