Моята муза.
точно тогава идва ТЯ -
моето вдъхновение,
Музата (а аз почти спя)
Секунда и скачам, уви,
нищо вече не помня,
на Мързела се сърдя...
под юргана е топло,
а трябва лист да си търся
Уф! И учениците вкъщи,
но молив намери!
Малеее... хаос настава:
всеки на всички крещи.
Някак успявам на края.
Въоржена седя и чакам...
Зъзнейки мисля -
темата беше... каква?!
Явно Музата е заспала.
Лягам.
И всичко почва с начале.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
