24 mar 2007, 20:22

Моята муза.

  Poesía
790 0 7
 Защо когато си легна
точно тогава идва ТЯ -
моето вдъхновение,
Музата (а аз почти спя)
Секунда и скачам, уви,
нищо вече не помня,
на Мързела се сърдя...
под юргана е топло,
а трябва лист да си търся 
Уф! И учениците вкъщи,
но молив намери!
Малеее... хаос настава:
всеки на всички крещи.
Някак успявам на края.
Въоржена седя и чакам...
Зъзнейки мисля -
темата беше... каква?!
Явно Музата е заспала.
Лягам.
И всичко почва с начале.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...