Моята обич

9 июл. 2011 г., 12:03

Поэзия » Любовная

761 0 2

Това, че я обичам исполински
и целувам мислено за лека нощ,
да не вземе някой да помисли,
че в сърцето ми забит е нож!

Че съм странен, мазохист голям,
не е тайна туй отдавна...
и сълзите нощем си ги ям,
а скръбта ми - като планината равна.

Ако някой мисли, че пред свършен факт
падам и умирам горделиво,
като някой със мечти хлапак,
ще му кажа - колко мисли криво!

Любовта е моята храна,
тя обемна е, отвъд земята...
всяка нощ се моля точно за това,
обичта ми да блести като Луната!

Падам, ставам, умирам накрая...
после раждам се пак от любов,
а защо ли... дори и да зная,
пак се чудя дали съм готов!

Каква ли ще е моята съдба?
- едва ли ще открия някой Граал...
имам обич и сълзи като река,
имам чувства... имам само идеал!

На Красимира

joyer36 (Тони Главоногов)

2011-07-09T18:42:26+03:00

Тук таме насмешливо но като цяло ми харесва
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-07-09T12:41:10+03:00

Щом имаш във сърцето обич ти си открил Граал...и нали любовта е храната ти, какво ти трябва повече! Щом имам чувствата някой ден ще дойде и Тя!