9.07.2011 г., 12:03 ч.

Моята обич 

  Поезия » Любовна
718 0 2

Това, че я обичам исполински
и целувам мислено за лека нощ,
да не вземе някой да помисли,
че в сърцето ми забит е нож!


Че съм странен, мазохист голям,
не е тайна туй отдавна...
и сълзите нощем си ги ям,
а скръбта ми - като планината равна.


Ако някой мисли, че пред свършен факт
падам и умирам горделиво,
като някой със мечти хлапак,
ще му кажа - колко мисли криво!


Любовта е моята храна,
тя обемна е, отвъд земята...
всяка нощ се моля точно за това,
обичта ми да блести като Луната!


Падам, ставам, умирам накрая...
после раждам се пак от любов,
а защо ли... дори и да зная,
пак се чудя дали съм готов!


Каква ли ще е моята съдба?
- едва ли ще открия някой Граал...
имам обич и сълзи като река,
имам чувства... имам само идеал!

На Красимира

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук таме насмешливо но като цяло ми харесва
  • Щом имаш във сърцето обич ти си открил Граал...и нали любовта е храната ти, какво ти трябва повече! Щом имам чувствата някой ден ще дойде и Тя!
Предложения
: ??:??