Моята обич
Това, че я обичам исполински
и целувам мислено за лека нощ,
да не вземе някой да помисли,
че в сърцето ми забит е нож!
Че съм странен, мазохист голям,
не е тайна туй отдавна...
и сълзите нощем си ги ям,
а скръбта ми - като планината равна.
Ако някой мисли, че пред свършен факт
падам и умирам горделиво,
като някой със мечти хлапак,
ще му кажа - колко мисли криво!
Любовта е моята храна,
тя обемна е, отвъд земята...
всяка нощ се моля точно за това,
обичта ми да блести като Луната!
Падам, ставам, умирам накрая...
после раждам се пак от любов,
а защо ли... дори и да зная,
пак се чудя дали съм готов!
Каква ли ще е моята съдба?
- едва ли ще открия някой Граал...
имам обич и сълзи като река,
имам чувства... имам само идеал!
На Красимира
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени
