Jul 9, 2011, 12:03 PM

Моята обич 

  Poetry » Love
797 0 2
Това, че я обичам исполински
и целувам мислено за лека нощ,
да не вземе някой да помисли,
че в сърцето ми забит е нож!
Че съм странен, мазохист голям,
не е тайна туй отдавна...
и сълзите нощем си ги ям,
а скръбта ми - като планината равна.
Ако някой мисли, че пред свършен факт
падам и умирам горделиво,
като някой със мечти хлапак,
ще му кажа - колко мисли криво! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??