ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
21 февр. 2018 г., 03:29

Моята обич 

  Поэзия » Любовная
965 5 12

Тихо, суетно животът изтича.

От беди главата се мае.

Моята обич, като малко момиче,

плаче във своята стая.

 

Изпълнен е денят със слънчеви пръски

или с мъгли, или пък с дъжд.

Моята обич е далечна и близка.

Дързост в очите на побелелия мъж.

 

Не си тръгвай! Не всичко е изгубено още,

докато от сърце към сърце нишка се вие.

Моята обич е тласъкът мощен

от който не спиш, от който се криеш.

 

Всичко е казано. Не стигат и думите.

Минават годините. Няма звръщане.

Моята обич броди по друмите

и тихо целува, силно прегръща.

 

Моята обич е като дишане.

Светъл свят, пълен с мечти.

Няма нужда от никакво писане –

като издишам съм аз, като вдишваш си ти...

 

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??