Feb 21, 2018, 3:29 AM

Моята обич 

  Poetry » Love
1044 5 12
Тихо, суетно животът изтича.
От беди главата се мае.
Моята обич, като малко момиче,
плаче във своята стая.
Изпълнен е денят със слънчеви пръски
или с мъгли, или пък с дъжд.
Моята обич е далечна и близка.
Дързост в очите на побелелия мъж.
Не си тръгвай! Не всичко е изгубено още,
докато от сърце към сърце нишка се вие.
Моята обич е тласъкът мощен
от който не спиш, от който се криеш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??