31 янв. 2008 г., 21:42

Моята Планета АД

732 0 0

Моята Планета АД

 

Какво ще кажеш за моя Ад,

Ела във моя свят...

Да те разведа ли скитнико или те

е страх, че ще се изгубиш в мрака?

 

- Чудя се какво ли е да си щастлив,

защото аз всеки ден в болката тъгата

си преглъщам, сълзите си да скрия...

Ела, ела или те е страх...

 

Знам аз съм жив, но мъртвец ще си

остана!

 

- Чудя се, Колко ли лъжи

можеш да ми изречеш,

колко от тях мога аз

да понеса!!!

Знаеш ли, да страдам не ме

е грижа. Знаеш ли, от смъртта

не ме е, страх, живота е

скука...все ми е

едно, в безразличие завинаги

ще остана...!!!

 

В сърцето истината ще крия,

Не ме е страх, себе си да покажа,

И добро в този свят няма, а

аз така копнеех....

Сега всичко е потънало във мрака,

ледено - студен, завинаги

безразличен ще остана....

 

Какво ще кажеш сега щастливецо,

Ще дойдеш ли с мен във моята

планета Ад, или още те е страх?

 

Знаеш ли мизернико, бягай,

бягай докато все още не си нагазил

във тихите води, те са най-дълбоки...

Бягай, спаси своята душа....

Или вече е късно за това?

 

Бягай или ще носиш кръста, на

моята тъга,

Знаеш ли щастливец ще е този, който

жив остане във моите очи!

Бягай надалече, там където слънцето

ще те спаси!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...