Моята Планета АД
Какво ще кажеш за моя Ад,
Ела във моя свят...
Да те разведа ли скитнико или те
е страх, че ще се изгубиш в мрака?
- Чудя се какво ли е да си щастлив,
защото аз всеки ден в болката тъгата
си преглъщам, сълзите си да скрия...
Ела, ела или те е страх...
Знам аз съм жив, но мъртвец ще си
остана!
- Чудя се, Колко ли лъжи
можеш да ми изречеш,
колко от тях мога аз
да понеса!!!
Знаеш ли, да страдам не ме
е грижа. Знаеш ли, от смъртта
не ме е, страх, живота е
скука...все ми е
едно, в безразличие завинаги
ще остана...!!!
В сърцето истината ще крия,
Не ме е страх, себе си да покажа,
И добро в този свят няма, а
аз така копнеех....
Сега всичко е потънало във мрака,
ледено - студен, завинаги
безразличен ще остана....
Какво ще кажеш сега щастливецо,
Ще дойдеш ли с мен във моята
планета Ад, или още те е страх?
Знаеш ли мизернико, бягай,
бягай докато все още не си нагазил
във тихите води, те са най-дълбоки...
Бягай, спаси своята душа....
Или вече е късно за това?
Бягай или ще носиш кръста, на
моята тъга,
Знаеш ли щастливец ще е този, който
жив остане във моите очи!
Бягай надалече, там където слънцето
ще те спаси!
© Красимир Иванов Всички права запазени