Моята поука

Сърцето ми два пъти бе разбито,

но това научи ме какво бе обич,

защото с душата си усетих

какво е радост, а в същото време и тъга,

колкото силна и колко слаба мога да бъда,

колко добра и колко лоша,

колко вярна и колко грешна,

колко нежна и колко твърда,

колко мога да прощавам и колко мога да съдя,

колко мога да ревнувам и колко мога да вярвам…

Сега ви благодаря, че научихте ме на това,

не съдя ви за това, че показахте ми най-добрия урок на света.

Научих се благодарение на вас,

че щастието не е във вас, а в самите нас,

за радостта не е необходима още една душа, достатъчна ни е нашата една.

Силата изграждам си сама, не ми е необходима нечия друга помощ в това.

Добротата във всеки се е скрила, но от днес тя в мен се е породила.

Във вярност в себе си се кълна и в бога, който е до мен и в трудността.

Нежността притежава се от всяка жена и носи я дълбоко в нейната душа.

Ревността поражда се от това, че несигурна не във вас, а в себе си съм била.

Благодаря на господ за това,

че изпрати ви, да разбера,

че мога да се справя с всичко и сама.

Благодаря ти, боже, за трудността във всеки ден,

това ме направи истински силен човек!

Иначе никога досега нямаше да разбера какво е любовта.

Благодаря ти, че научи ме да обичам себе си пред всеки друг човек!

Така ще мога да науча и него някой ден,

че любовта е в него, а не в мен!