Сърцето ми два пъти бе разбито,
но това научи ме какво бе обич,
защото с душата си усетих
какво е радост, а в същото време и тъга,
колкото силна и колко слаба мога да бъда,
колко добра и колко лоша,
колко вярна и колко грешна,
колко нежна и колко твърда,
колко мога да прощавам и колко мога да съдя,
колко мога да ревнувам и колко мога да вярвам…
Сега ви благодаря, че научихте ме на това,
не съдя ви за това, че показахте ми най-добрия урок на света.
Научих се благодарение на вас,
че щастието не е във вас, а в самите нас,
за радостта не е необходима още една душа, достатъчна ни е нашата една.
Силата изграждам си сама, не ми е необходима нечия друга помощ в това.
Добротата във всеки се е скрила, но от днес тя в мен се е породила.
Във вярност в себе си се кълна и в бога, който е до мен и в трудността.
Нежността притежава се от всяка жена и носи я дълбоко в нейната душа.
Ревността поражда се от това, че несигурна не във вас, а в себе си съм била.
Благодаря на господ за това,
че изпрати ви, да разбера,
че мога да се справя с всичко и сама.
Благодаря ти, боже, за трудността във всеки ден,
това ме направи истински силен човек!
Иначе никога досега нямаше да разбера какво е любовта.
Благодаря ти, че научи ме да обичам себе си пред всеки друг човек!
Така ще мога да науча и него някой ден,
че любовта е в него, а не в мен!
© Елена Захариева Всички права запазени