Ето я почука на моята врата,
аз и отворих ,тя тук е сега
истинска, топла и бяла.
Здравей ,моя пролет,ти моя сестра!
Знаеш ли как съм жадувала?
Как съм те с трепет бленувала!
Ето седни при мен остани
ефирна и нежна ,мечтана!
С воалена дреха наметната,
с коси от тънка коприна!
Толкова истинска ,прелестна,
даже в съня си не съм те сънувала!
Моята пролет,моя мечта...
Вече на яве е сбъдната!
© Евгения Тодорова Все права защищены