> Ето я почука на моята врата,
> аз и отворих ,тя тук е сега
> истинска, топла и бяла.
> Здравей ,моя пролет,ти моя сестра!
> Знаеш ли как съм жадувала?
> Как съм те с трепет бленувала!
> Ето седни при мен остани
> ефирна и нежна ,мечтана!
> С воалена дреха наметната,
> с коси от тънка коприна!
> Толкова истинска ,прелестна,
> даже в съня си не съм те сънувала! ...