11 янв. 2007 г., 12:02

Моята пролет

765 0 5
Аз зная,  ще бъде пролет,
и окрилен денят ми в полет.
И нека щура, дива и красива
се върне с песните си жива,
по клони с цъфнали овошки.

Аз зная, че ще е красиво,
небето звездно със мечтите.
И нека е щастлива, истинска...
в очите бликаща, докосваща,
една сълза, за да ме има.
 
Ще бъде пролет във душата.
Ще пеят цъфнали цветята,
тревица тучна под нозете,
по които някъде ще тръгна,
за да се слея със зората.
10.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...