Моята пролет
и окрилен денят ми в полет.
И нека щура, дива и красива
се върне с песните си жива,
по клони с цъфнали овошки.
Аз зная, че ще е красиво,
небето звездно със мечтите.
И нека е щастлива, истинска...
в очите бликаща, докосваща,
една сълза, за да ме има.
Ще бъде пролет във душата.
Ще пеят цъфнали цветята,
тревица тучна под нозете,
по които някъде ще тръгна,
за да се слея със зората.
10.01.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
